Аз не съм поетеса
и не искам да бъда.
Аз съм просто душа на жена.
Всяка сторена грешка
ще ме прави по-мъдра:
колко силно тежи мъдростта!
Искам теб да те няма
в паметта ми, ранена
от мълчание или от стих,
нека бъде обрана,
нека бъде стопена
паметта, но мечтата не бих
заменила за нищо,
щом остава безсилно
даже времето срещу мечта,
избуяла самичка
през лъжи и обиди
и посмяла да стане... съдба...
© Марина Тодорова Всички права запазени