10.10.2017 г., 20:35 ч.

Аз не съм момичето, което бях 

  Поезия » Любовна
5.0 / 3
490 0 8

 

Животът ни е чудна бъркотия
и дните шеметно изчезват в смях.
А в тази луда, огнена стихия
АЗ НЕ СЪМ МОМИЧЕТО, КОЕТО БЯХ!!!

 

Жена съм – руйно вино.
Напивам до забрава през нощта.
Устните ми – алени малини,
са сладък грях до сутринта.

 

Изгарям – клада съм за теб,
а ти се будиш в звезден пламък.
Написва ни в съдбовен ред,
с порив споделен, красив и ярък,

 

перото на живота многолик
на страниците на всемира
и вълшебният, откраднат миг
към нас посоката намира.

 

Животът ни е приказна магия
и расне в билето любовно цвят
на лудата ни, огнена стихия.
а аз... НЕ СЪМ МОМИЧЕТО, КОЕТО БЯХ!!!

 

10.10.2017 г.
Бадемов Цвят

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Понякога, когато не разбирам загадъчния припев на щурците, със спомена за тихата му диря косата си м...
  • Когато вечерта полека пие последните лъчи на моя ден, луната щом почти проточи шия през малкия прозо...
  • Отдавна запустял е храмът. Бръшлян на воля стеле се навред. Камбаната – задигната. За мед... На мяст...

Още произведения »