Аз, пешката от Третия ден
Който люби, грех не чини!
(Из една народна песен от Пиринския край)
Аз, пешката, стоя смирено в строя
и чакам с жар поредната атака
към вечната Елена, надживяла Троя,
или към Менелай, прегърнал мрака.
Дали съм пешка черна или бяла?
Дали ще се превърна във царица?
А истината кротко е изгряла
в погледа на много бяла жрица.
Днес правя ход напред в полето бяло,
а следващото вече се чернее...
Не ме издавай, мое грешно тяло,
че искам пак да изгоря за Нея!
Душата ми над черното прелита
на белите криле на райска птица.
А утре никой няма да ме пита
кога ме е прегръщала Царица!
Аз, Пешката от корен здрав, но беден
или ще изгоря по правилата,
или ще криволича в ход победен,
докато блесна в царствена позлата!
21 април 2009 г.
Вместо извод:
Философски Закон за пешката на Николай Христов:
За да бъде победна (проходна) една пешка, трябва да опитва
стъпки на зиг-заг (полуналяво или полунадясно) и да е наясно,
че всяка праволинейност я обрича на безславна близка гибел!
(Този закон не важи за политиката!)
© Николай Христов Всички права запазени