Аз минах под дъжда вбесен,
под капките прозирно морни.
Не бе студено в този ден -
през юли бе, цъфтяха рози.
Във локвите събрана скръб,
осъмва вече равнодушна.
Тежи във стегната гръд
и люшка ме, не се отпушва.
Аз тихо устните си взех,
за да мълчат поне за малко.
Останала и без небе,
рисувах слънцето си ланско. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация