Реката никога не се завръща,
а ти в болката си ме повика -
душата ти с вълни отвръща,
че не сме били с теб прилика.
Връхлиташ ме с потоци мътни
и виждаш, че съм на брега с друга,
и бликат в тебе спомените смътни,
от времето, когато бе съпруга.
А пак ти казвам: ”Виж сега,
с мене си, не си сама,
недей миражи да съглеждаш по брега,
спомни си времето, когато бе жена! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация