Аз помня твоя поглед нежен,

когато бягахме из житните поля.

Аз помня, слънцето блестеше 

и ни обгръщаше с топлота.

Аз помня как с теб лежахме

прегърнати върху горещата земя,

а тя разпалваше телата 

и те се сляха на мига.

Аз помня как звездите се разляха 

като вълшебен водопад над нас.

Аз помня как душите ни летяха,

свободни като есенни листа.

Аз помня как осъмнахме в житата,

потънали в сладка тишина...

Аз чувствам, нашата любов голяма

поддържа пламъка и досега.