Аз пред теб стоя,
бленуван образ мой.
Всяко кътче в моята душа
гори да бъде твое.
Далеч си ти оттук, уви,
ела и прегърни ме.
Жадувам те, ела,
заедно да бъдем с теб сега.
Идваш в моя сън ти всяка нощ,
кълнеш ми се във вярност,
в любов ми се вричаш,
мене казваш, че обичаш.
Но събудя ли се,
о, теб те няма,
пак сама съм аз.
Размишлявам над живота,
стоя и мисля пак за теб.
Твоито име отново изричам,
усещам, че аз те обичам.
Факелът на любовта в мене гори.
Хора различни, образи разни,
целият свят събран е тук сякаш, но…
Чувам твоя глас отново. Ето,
шепнеш тихи думи ти на мен.
Щастието ми сега е цяло.
В ъглите на стаята се взирам,
южен вятър вънка вей,
ято птици пак прелита.
Ти не тръгвай, не, недей.
© Бет Всички права запазени