/по С. Столбов /
Аз приказки не съм купувал...
Навярно тебе съм сънувал...
Теб - Ласка, Нежност, Красота.
Теб - Наводнение, Сън, Лъжа.
Теб - Шум копринен, дъх на Пролет.
Теб - моя Птицо, теб мой Полет.
Аз твоя свят насън печатам...
Повярвай ми и ще те чакам...
Очите ти са Зов и Звън...
Във тях потъвам и насън.
Със теб живея и е хубаво.
Не искам пак да те изгубя...
Океанът ти - без брегове,
а аз съм мъртвото море...
Пред теб притихнал коленича:
-Кажи, защо ли те обичам?!?
Ти - Радост, Щастие, Покой.
Ти - Слънце мое, Облак мой.
Ти - Цвете, Ручейче, Река.
Ти - Капка Дъжд, Роса в трева.
Със теб ще срещам тежки бури
и злото ще се прекатури.
Ти си ми нужна, аз - готов.
Ти - Обич нежна. Ти - Любов.
© Красимир Дяков Всички права запазени