Аз, Призракът... очаквам те отвъд,
където истинска любов лелее.
Към мен постила идното благ път,
душата ти за обич да узрее.
Търпението ми е Вечност цяла.
Аз, Призракът... очаквам те отвъд.
Коси разпуснала и в рокля бяла
най- хубава ще дойдеш с ярка плът.
За твоите мечти е тук светът -
сред свежите разцъфващи поля.
Аз, Призракът... очаквам те отвъд,
да видя в две очи живот, ела!
Светлинната ти същност ще посрещна
с вълшебен дар от жарката ми гръд
и ще сияй усмивката ти нежна.
Аз, Призракът... очаквам те отвъд.
© Асенчо Грудев Всички права запазени