Любовта ме предаде последна.
Тя не тръгна веднага след теб.
Щом в душата ми рана поредна
ти отвори със хладното "НЕ".
Изигра си пиесата своя.
Колко много ти вярвах, прости!
Ала тръгна и сви зад завоя
и остави ме с влажни очи.
Сърцето ми се къса на парцали,
разбита лодка сред море от кръв.
Ти казваш - всичко сме си дали.
Но взели ли сме...? Питам пръв. ...