11.01.2007 г., 12:14 ч.

Аз се замислих... 

  Поезия
1009 0 4
Животът на едно дете.
Една усмивка толкова красива.
И малкото, добричко сърчице
без да иска, бавно си отива.
Едни очи, по - топли от вселена.
Едно лице... Като на ангел!
И никой тоз живот не може да отнеме!
Защо тогава Господ дал го е...
Живот, доскоро тъй безгрижен.
Но за миг изцяло той се срива.
Няма изход от света неподвижен.
И едно слънчице от нас си отива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Всички права запазени

Предложения
: ??:??