15.10.2004 г., 15:16 ч.

Аз си отивам 

  Поезия
1317 0 3
                                        АЗ си отивам

Аз си отивам някъде далеч
нищо да не виждам ,да не чувам веч.
Омръзна ми от лъжи,от хорски проблеми
сърцето тупти иска да живее.

Мисълта ми рисува перфектният ден,
в който разбирам,защо съм роден.
Помията бълва от моята уста,
ръцете ми пипат разни неща
бавно потъвам в бездната
това убива моята душа.

Кръст,вятър,огън-гравитират в главата ми.
Вина, болка обвиват душата ми.
Омраза- не се научих да мразя!

Аз си отивам някъде далеч
нищо да не виждам да не чувам веч.
Омръзна ми от сиви дни,от безволи хора.
Аз си отивам -оставаш ти:
душа с белези,сянка без следи.
Ще намеря себе си -
в друг свят,в друго време-себе си. 

© Цветелин Замфиров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ПИШИ СМЕЛО,ТАКА СЕ ОТЪРСВА ДУШАТА!ДУМИ И МИСЪЛ НЕИЗРЕЧЕНИ
    ПОМРАЧАВАТ ДУШАТА.А ТЯ ВИНАГИ ТЪРСИ СВЕТЛИНА...ТЪРСИШ Я И ТИ.
  • Интересно, силно като замисъл, но по отношение на самото изпълнение и представяне, би могло да се иска оше. С малки оглаждания, ще стане едно наистина много силно стихотворение. Очакваме с удоволствие и други твои творби.
  • хей,става.хубаво е.
Предложения
: ??:??