Аз съм просто затворник във света си от плът,
преболя ме надлежно жигосана вяра.
А камбани в неделя църковно и тихо зоват,
когато, когато олтарите вече ги няма...
Аз съм пъстра и цветна, далечна икона,
не държа във ръцете си малки добри богове.
Мен ме сдъвка на ситно и плю върху мене канона,
и отсъди ми вечна просия, а отне ми ръце.
Аз съм жива и тленна и вярвам дори в чудесата,
във закона божествен, във райските светли врати.
Аз запалвам свещица и отправям молитви... понякога,
а понякога просто проронвам една-две сълзи. ...