Аз съм твоето тихо безумие,
от което не можа да избягаш,
аз съм твоето неблагоразумие,
сляпа сянка, когато ме нямаш.
Аз съм твоята няма надежда,
тишина след безкрайните думи,
непростимо добро недоверие,
красота от прошепнати струни.
Аз съм твоята неподозирана,
непоискана, но пък желана
странна маска недорисувана,
луда обич, с която съм цяла.