Аз съм българче,
расна в чудна страна -
древна и хубава,
с пълни земни недра.
Аз съм българче,
гордо, свободно
и за мен няма по-свято
от огнището родно.
Аз съм българче
с длани прегърнало
планините, морето, полето
и съхранило ги навеки в сърцето.
Аз съм българче,
по рождение, едно
клонче от голямо дърво.
Със задължение
да пазя традициите -.
да подквасвам мляко
и играя хоро.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени