Как ли радостта да скрия,
горда българка в носия,
бодро крачи в планината,
със закичено венче в косата.
Скачат момци и невести
под звуци на народни песни,
няма млади няма стари,
на седянка дружно са се сбрали.
Кръшни български хора се вият,
а в полето вълци вият,
като зверове на бойното поле
българите нищо няма да ги спре.
© Виктория Тасева Всички права запазени