Аз българче съм, думи кратки,
но обич светла грее в тях,
на мама ласките тъй сладки
и моят звънък, детски смях.
Аз българче съм, тъй обичам,
щом баба приказки реди
и учи ме и сам да сричам,
за славните ми прадеди.
Аз българче съм, още малко,
но ще порасна аз голям,
засукал лъвската закалка.
Родино, няма да те дам!
© Надежда Ангелова Всички права запазени