Имам те, макар за кратко. Минути бягащи в галоп. Мигове откраднати от нея. Да, аз съм другата, а тя дори не подозира, но мене адски ме боли, защото знам, че съществува. Не приех да я заместя. Не свеждай обидено глава! Не бих могла от нея да те взема просто ей така, не бих могла изграденото без свян да разруша. Затова те любя, като за последно. Целуваш голите ми рамене, гръдта ми тръпнеща, очаква твоите ръце и устните ти кадифе.
А после през нощта сама ще прелиствам тъжно спомена... И тъй, докато ме има. След туй смирен до нея пътя си ще продължиш. Тя дори не подозира.
Толкова е силно,кой би цъкал с език,а и кой би отсъдил.Това е съдба,а не роля.Страст и тъга.Поздравления от мен,макар,че пред теб моите стихове бледнеят.Отлично мила!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.