Аз съм някъде там, ...
между залези-изгреви,
където тишината е тъй осезаема.
И е толкова светло
в окръжността на мечтите ми,
с пътечка ухание от алени макове.
Аз съм някъде там, ...
между две многостишия,
влюбено сгушена в слънчеви думи.
И прегръщам съдбовно
онзи шепот в сърцето ми,
лудо пробягващ след завоя на миналото.
Аз съм някъде там, ...
в светлината на бъдещeто ...
© Дочка Г Всички права запазени