Аз съм роб
Харесва ми
Копая си гроба
И треперя в студеното
Утро
Всеки ден съм нов
А косата ми е вече сребърна
Вечер се бръсна повторно
А сутрин не смея да се погледна
Но ми е хубаво
Харесва ми
Главоболието ми
Ограбва от джобовете ми
Мънички като спокойствие
Хапчета увити в станиол
Качвам се в колата си
Смъквам прозорците
И карам
(понякога се хипнотизирам от движението
в огледалото за обратно виждане
и забравям да гледам напред)
Карам
Далеч от прашното
И се връщам всеки път
Осъзнавайки че ми е достатъчно
Затова съм роб
Но ми харесва
И всеки ден продавам душата си
За да имам нови потребности
08.10.2009
© Десислав Илиев Всички права запазени