vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
25.05.2007 г., 20:00 ч.

АЗ СЪМ ТИ СЕДМАТА... НАГИ М 

  Поезия
767 0 25

Бях принцеса някога, Нагим.           

                С дълга до земята коса.

Клепките ми стигаха

високо небето

и блестеше в очите ми

всяка кръгла  луна.

В кула живеех, Нагим.

                   А долу шумеше река.  

В нея

падаха - глава след глава,

щом  пристъпваха клетвата

бащина.

                 А огън лудееше в мен.

                              Докоснех ли -

                         изгарях сърцата...

Жарава бях, Нагим... И огън.

Превръщах в пепел от просяк

до принц,

отказващ

да  вдигне  любовта ми -

до  истина.

                       Не  се страхувах да

                     отварям тайно врати

(За да не влезе лошия вятър)

                               Бяла магия бях.

                                    Не ми  устоя.

Щом те пусках

да погледнеш очите ми.

              Сега съм ти седмата, Нагим.

Харемът е пълен.

Много врати  ни делят

докато стигнеш до мене.

Но аз съм щастлива, Нагим...

Че само аз,

единствено аз...

Ще родя  наесен децата ни.

п.с. Нагима -  от араб. - щастие, сладко удоволствие, благополучие

© Веска Алексиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??