Дърветата поклащаха клоните,
дъжд валеше от листа.
Есен беше, хладна и желана,
свиреше вятърът
своята песен за забрава.
А ти там, тъй нежен,
стоеше безмълвен
под клоните на дъба.
И поглед вперил в мене
и дъх стаил за мига.
Искаш да ми кажеш нещо,
прочитам го в очите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация