Какво бе поискала от мене,
всички малки геройства,
всичко беше заради тебе,
защото така упорства
да имаш, каквото поискаш -
ти и аз, времето спряло,
потънали в разни мисли,
и събрани в едно цяло!
Къде бих забравил всичко?
Ако имам какво да дам все още,
не бих искал безразличие,
но не искам и пак тези нощи...
Аз съм твоят лисугер отново,
готов на всякакви подвизи,
обучен свирепо и сурово,
лишен от моите пориви...
И ако ти кажат да бягаш -
тръгни! Не оставай с мен,
нали примката ще стяга,
нали ще съм вече уловен!
Въпреки тези посвещения,
с напрежението и искрите,
ти отново си ми отражение,
ти отново си моята лисица...
© Христо Андонов Всички права запазени