Полека, скъпи! Не така!
Прокарай пръстите си нежно!
За друга нека бъде похотта.
А мен... - Играй! Докосвай ме небрежно!
Погледай занемял в ръжта,
как пада роклята ми лека.
А после нека влюбен под дъжда
изпиеш бавно кожата ми мека.
И искам лунен лъч в нощта
на ласките ни да помогне...
И двама ви да моля за мощта,
която с пламъка си да ме трогне...
А щом накрая лудостта
утихне пак, нощта отмине...
Ще знам, че утре още от страстта
по залез и за трима ни ще има...
© Светла Асенова Всички права запазени