11.11.2008 г., 8:34 ч.

Аз, ти и есента 

  Поезия » Любовна
786 0 14

    



Вървим с тебе, двама,

по пътека от листа,

привечер, в топла есен,

обляна в жълта светлина.

 

Спряхме до мъничка къщурка,

до дувар, обрасъл с бръшлян.

Там усетих твоята милувка,

нежността на мъжката ти длан.

 

От жълтото дърветата искряха,

в нозете капеха листа.

Опряла се на твойто рамо,

усещах странна топлина.

 

За зимата ще пазя топлината

и този мирис на бръшлян.

Есен златна си отива,

превърнала мига в блян.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??