Как искам да напиша утре,
че "тръгвам по света" отново!
Нарамил всичкото безчувствие, 
след мъчни ялови любови... 
Най - много тебе да забравя искам! 
И любовта ти, вяла, тъй уплашена... 
Да можех някак си да те измисля, 
поне те бих пленил във щастие... 
Ала... съм мъртъв. Мъртъв пешеходец. 
И някак имитирам, че живея... 
Навън очите ми ги заблуждават, хората, 
а вътре в мен е толкоз тленно... 
Изплъзвам ти се. Още не усещаш, изричайки на стъпала със глас - 
пророческото мое име, грешно 
със спомен, овдовяла страст... 
Ах, как я искам тази зимна гара, 
в която само чай от автомата топли 
и мисълта, че никой не познавам, 
и няма никой да ме пита кой съм... 
Ще дойде този миг. Ще дойде! 
Ти също бавно ще убиваш мене. 
Не, всъщност спомена из корен, 
(ти вече ме уби без време.) 
А колко чаках със копнеж и трепет, 
да те докосна и замра в покоя си. 
Уви, обрекох го на смърт сърцето, 
защото ти не искаш да си само моя... 
Да, ето хващам химикалката. 
На листа бял ще го напиша - 
"аз тръгвам надалеч", но жалко - 
теб няма кой така да те обича... 

Danny Diester
(Стихопат.)