Аз търсих те преди да зная
дали те има или не,
щастлив във скромната си стая,
с мечти какви ли не
богат.
И виках те преди да зная
дали ще чуеш или не,
изпълнен с трепетна омая;
с издрани колене
от път
към теб, макар и без посока.
Зован от нежния ти чар,
аз стигнах толкова високо –
далеч от всеки господар
стоя…
Не бих желал дори да зная
за нищо друго в този миг.
Любима, имаме Безкрая
и Времето за всеки дъх
живот.
© Стефан Всички права запазени