О, съвест моя,
пак ли ме кориш!
Зарад теб загубих и съня си, и покоя.
Вдън земя дано се провалиш!
Веч не ща да имам съвест своя.
За обещанията ми стари спри да ме ругаеш!
Забравени отдавна те са зарад мойта страст
и колкото и да крещиш, и да роптаеш,
ще преследвам аз едно, и то се казва Власт.
Властта е то, що любя аз безмерно.
Вред тя със почести и слава ме обсипва,
дарява ме с богатства и облаги прекомерно, ...