pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
25.07.2008 г., 9:59 ч.

Аз всетака... 

  Поезия
594 0 5

Как правилния път да избера,

със спомените щом съм го покрила.

Под тоновете фалш и самота,

едва дори успявам да въздъхна.

 

Загубих толкова неща,

но сметка даже не държа.

Щом себе си погубих през деня,

кого и що да диря през нощта.

 

Обръщам се назад и що да видя -

моето наивно и усмихнато лице.

Очите му дори не трепваха

от черната прокоба на света.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искам да си щастлива Пепи, Усмихни се! ето така виж...лесно е просто си го постави за цел
  • Напомняш ми на "сърдитите млади хора" от Англия през 60-те и 70-те години на миналия век.Има такова направление в литературата.Чудесно е!!!
  • Не се обръщай с гняв назад!Гледай напред и се усмихвай!Пожелавам ти всичкото щастие на света!
  • гледай само напред...
    остави миналото назад, където му е мястото...
    прегръщам те с обич...в нашия град е прекрасен летен ден...
    усмихни се, мила Пепи.
  • Не гледай назад!
    Погледни напред...
    винаги има кой да ти подаде ръка.
    Радвам се че стиховете ти се завърнаха тук
Предложения
: ??:??