Аз знаех за тебе когато го срещнах,
той двете с безкрайна тъга ни дари.
За тебе забравих, когато обикнах,
ти грешката моя сега ми прости!
Аз теб не пожалих, а него желаех,
поравно със теб самотата делях,
(от мене си тръгва, при тебе се връща)
тъй дълго със своята мъка живях.
Любовните думи дори и изричал,
лъжата, аз зная, била е за мен,
аз зная, че винаги теб е обичал
и с теб ще изпрати последния ден.
Сега мен ме няма... Обичай го свято!!
С теб всичко го свързва... и дом... и деца...
Прости ми, че знаех за тебе, когато
повярвах в безсмисленост, грях и лъжа!!!
© Красимира Касабова Всички права запазени