Азбучни истини за България
"Господ-дух прати ми ти в сърцето
да ме лъхне с пламенното слово..."
из"Азбучна молитва"на Константин Преславски
История българска – история вечна,
величава, страшна, бурна, безконечна...
на един прекрасен, горд и смел народ,
що вдигаше знаме и кога бе роб,
че славата му дивна никой не сломи –
устоя несгоди, теглила, беди...
А А имало е векове сурови,
Б белязани от огнена съдба,
В в които с песен раждали се нови
Г геройства български и светли имена,
Д доказали, че българската слава
Е епична е, че има бъднина –
Ж живот, роден из пепел и жарава,
З заплащан с кръв на хиляди чеда!
И И пак земята българска възкръсна –
Й йеромонашеската вяра я спаси,
К когато към Родината ни кръстна
Л лукавите изпращаха стрели!
М Молитвените думи на апостоли,
Н негаснещата българска любов
О оковите разбиваха пред Босфора,
П политайки с победен войнски зов!
Р Родината възкръсваше, не падаше!
С Създадена със меч и светлина,
Т Тя пееше и гордо се възправяше,
У убийците наказваше сама!... На
Ф фанатизма чужди отговаряше с
Х Христовите, най-праведни слова!
Ц Целуваше децата си, но мразеше
Ч човешките предателства, злина...
Ш И помни днес не мрака, не войните –
Щ,Ъ,ь щастливите и мирните лета,
Ю юначните войводи и комитите... и
Я ятагана – счупен – във калта!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени