Днес няма да бъда тъжна.Нито за миг.
Ще напиша своя най-радостен стих.
Обещавам да бъда само щастлива,
да лудувам и пея в еуфория дива,
да забравя за болките-старите,
да се скитам сама по върхарите,
дето слънцето първо напича.
С озарени очи да надничам
в прелестите на пролетта.
С обич отново да сричам
азбуката на младостта.
Днес ще забравя за своите грижи.
Ще събера пъстри полски цветя.
Венец ароматен от тях ще нанижа
на теб с любов да го подаря.
Днес само за теб ще бъда
най-красива, нежна и мила.
Ще закича усмивка пленителна.
Ще заплета в коси рози и свила.
Ще устоиш ли, обич моя,
на тази неистова сила?
© Галина Карааргирова Всички права запазени