26.05.2010 г., 22:03 ч.
*б*ч*м
Щом искаш тези пръсти,
смъкни ме от тополата
и ме увий във сенките на залеза.
Щом искаш моите завивки,
ела и разлисти косите ми
и ме вземи във тихото си тяло.
И отнеси ме там, където
времето е спряло,
не се надвиква с птиците
и се завръща огледално.
Щом цялото ми искаш,
ела при мен на Сириус.
От там ще клатим Слънцето,
с Любов и еднозаедно.
@
@
@
© Ангел Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Щом казваш, "еднозаедно" ще разклатим Лятното Слънцестоене!
Поздрави! -
ти си моята ерес, от където и да те погледа
-
графитът на сърцето не чупи
остави небето – нека те поиска
водопаден си, моя тежка вода,
облак заседнал в гърлото на лятото
по кожата на вятъра ме потърси
във всички пустини аз съм новата ерес
пращя по шевовете
кимоното ми стяга
сглоби ме от дъжд и от хаос
ти си шерпът на моето тяло -
най-искрено благодаря на всички коментирали. Идва Лятно Слънцестоене - трябва да го разклатим малко...
-
Брех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
petinka67 (Петя Кръстева): 15-06-2010г. 09:56
Щом казваш, "еднозаедно" ще разклатим Лятното Слънцестоене!
Поздрави!
ами докато отговоря и то дошло време за зимното слънцестоене - айде него да клатим!
същото трябва да кажа и на 100-годишният:
670301 (ПГ ): 26-05-2010г. 22:08
Брех!