Навън вали, а в душата ми цвете цъфти...
Дори от очите ми да бликнат сълзи,
ти си този, който ще ги потуши.
Не стой на прага - студено е.
Седни до мен на дивана - топло е.
Нека двама да се радваме на картината над камината,
онази с веселите слънчогледи в далечните поля...
Нека отдолу огънят да гори, да гори,
но да не ни изгаря...
Слънцето блести в нашите очи...
луната сега сбъдва нашите мечти...
Молим се в нощта никой от нас
да не бъде сам дори за час.
© Мария Томова Всички права запазени