Стоя в стаята сама,
слушам тъжна музика отново.
Бъркаш в мойте рани с пълни шепи,
дано така е по-добре.
Наранявана съм била
през целия свой съзнателен живот.
Но ето, че един миг дойде,
когато ще ме предадеш и ти.
Вярно било, че животът е такъв -
пада някой и започваш ти да риташ -
поваляш го с удари,
надяваш се бавно да умре. ...