Изгубвам смисъл в дните си,
спирам полета на мечтите си.
Бавно потъвам в тъмнината
и е топло, и меко
тук, сякаш душата ми
като облак полита.
Край мене сега е тихо и бяло,
не чувам острите писъци на страданието
не виждам как бавно разяжда страданието.
Пристъпвам бавно, не бързам за никъде,
тук няма плач, няма мъка, няма ги болните викове.
Тука е топло, чуват се песни от птиците.
Тук е моята посока, моята цел,
тука намерих уют и спасение.
© Александра Ангелова Всички права запазени