* * *
Жестока съм, но моля те, прости ми!
От ревност го напарвих и от самота.
Жестока съм, да се поправя помогни ми!
Подай ми, своята ръка!
Да страдам... знам, това си заслужавам
и прося пак за твоята любов.
Макар и унижена, аз не се предавам,
не бих приела, чи си толкова суров.
В твоите очи навярно аз съм грешна.
Постъпката ми непонятна е за теб.
Сега съзнавам, да, наистина съм смешна,
но късно е, сърцето ти обвих с лед.
Дори да плача аз и колкото да викам,
на колене дори да падам аз,
не бих могла отново да те имам,
не бих могла да върна онзи час.
Остана ми единствено накрая
от тебе само спомен да гори.
Прости ми или прати ме в безкрая,
там любовта ще ме изпепели.
© Пуца Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Силно и красиво стихо!Поздрав!
-
Аз в безкрая няма да те пращам
за гадже мисля пак да те хващам
времето болката лекува
тогава пак нали ще иска да спортува.
Ако продължиш да си добричка
пак ще станеш ти за мен едничка
и умната това да не се повтаря
дявола в тебе да не проговаря.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
като съм аз дива котка.
И белите ми са в главата,
заядливи думи са ми на устата.
Но поне ще се опитам малко
да се укротя, макар и жалко
за омайната ми дивотия
мъката голяма с която трия.
Благодаря на всички!!!