* * *

10.06.2024 г., 11:17 ч.

Поезия

645 15 9

Ухаеш, ухаеш на пролет...
на мъничко цвете в трева.
Аз айсберг съм с гланц от самотност,
но нося ти жива вода.
Случайни лъчи ме разтапят.
Пресичат ме - бяло поле.
Сълзите на времето капят,
но никне от тях слънчоглед.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения