Хартия. Лист. И после думи…
Надраскани във миг необуздан.
Неравен почерк. Бедни рими.
Без капка жалост или свян.
И пиша. Не каквото чувствам.
Каквото искам, може би!
Душата си пред теб събличам.
Не знаеш колко ме боли!
Не знаеш! Няма да научиш!
Не искам да се смееш пак.
Момичето, което счупи,
жена е вече! Пак си сам!
© Аlter Ego Всички права запазени