Днеска наш'та баба Гица
реши да изпържи голяма мекица.
Сутрин рано стана,
изми си тигана.
Брашното да пресее, да вземе яйцата,
виж го – обед стана, гладни са децата.
Отвори долапа мазнина да вземе,
но нещо май започна
все да й се дреме
и уж щеше вече яйцата да бърка,
я виж я на кревата юнашки захърка.
Отдавна мина тази пуста икиндия
баба Гица седна кафенце да си пие.
Е, най-сетне, Боже, тестото забърка,
но май нещо важно, основно тя сбърка.
Пустата му сода да сложи забрави
и сега какво ли може да направи?
Грабна тя тестото, метна го на двора,
петелът уплашен хвръкна от стобора.
Тестото злощастно излапа го свинята,
а пък без мекици останаха децата.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени