из "Зимни приказки"
Баба Марта брашънце мелила е цяла нощ.
Пресни питки от сърце да направи пълен кош.
Да омеси сутринта бяло пухкаво тесто
и да опече в пещта зачервени питки сто.
Да нахрани всяка твар, гдето срещне по земята,
а и Баба Зима с дар – топла питка да изпрати...
Ала както бързала, крак не свила цяла нощ,
Марта се препънала – изтървала пълен кош.
Тръснала ядосано и се разфучала.
По земята вред брашно ситно разпиляла.
Леле-мале, страшна е бабината сила...
Всяка твар изплашено се на топло свила.
Ала минал ù ядът. Скоро хала спряла
и прогонен бил студът. Марта се засмяла.
Нищо, ще направи пак питки и тогава,
за да няма студ и сняг – много ще внимава.
© Борко Бърборко Всички права запазени