5.11.2006 г., 0:38 ч.

Баба Нуша ..... на крушата 

  Поезия
2215 0 12

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Баба Нуша…..на крушата

 

Искам аз история  да ви разкажа

кратък филм във стих да ви покажа,

как мойта мила  баба Нуша

от зор качи се тя на круша

тъй уплашена и запъхтяна

проскубана и в пот обляна.

Но трябва аз от начало да започна

да спазя традицията непорочна.

Била е баба млада и красива,

скромна, мила и тъй свенлива,

но кой ще скрие таз безценна

мома чевръста от селските ергени?

И ето по баира тежко се задавал

Петър Славков – на селото овчаря

намигнал весело и под мустак

гърди изпъчил, перчи се – юнак!

А мойта баба, красавицата Нуша

нали сърце играй за нашия овчар

усмихнала се тя  от цяла  си душа

и китка шарена получила във дар.

На сватбата им цяло село било

яло, веселило се, три дена пило,

и тогава нейн Петър обещал

много челяд – пълен арсенал.

От там проблемите започнали

за мойта баба тъй красива,

където с дядо ми се срещнели

пожар избухвал, лава ги заливала.

Годините минавали, а дядо Петър

не спирал баба ми да гони,

където свари - в дъжд и вятър

безмилостен любовник и  “герой”.

И почнала да бяга баба Нуша

нямала спокойствие дори под душа,

където можел дядо Петър

запрятал баба на всеки метър.

Безброй деца подскачали на двора

безчет били животните в обора

и взело да тежи на баба Нуша

и всичко и дошло до гуша.

И мислила какво да предприеме

страстта на дядо да задреме

не виждала горката разрешение

за нагона дядов, мир, спасение!

Но Видов ден дошъл за баба

в една спокойна лятна нощ

в момент на мъжката наслада

дядо паднал във немощ.

За кръста той се мъчно хванал

“Олеле” от болка викнал

превит на две в леглото паднал

“Нуши на кравай съм станал”!

И така за доста дълго време

дядо Петровата страст

останала в торба да дреме

догде той станал беловлас.

В прекрасен летен ден край нивата

копала баба там под сливата

загледала се в далечината

и що да види тя горката –

задъхан, потен, във захлас

познала своя беловлас

дядо Петър със бастуна,

викал  и крещял и псувал.

“Хайде Нуши идвай пак,

здрав съм като млад юнак,

изтървахме толкова моменти

идвай да ти правя “комплименти”!

И хукнала горката баба

чувствала се толкоз слаба

но знаела си тя добре

че дядо пак ще я …..

Побягнала през тез поля

но где да бяга мислила си тя,

че щом “юнака” я докопа

не ще дочака тя “Европа”!

 

И ето как мойта мила  баба Нуша

от зор качила се на круша

тъй уплашена и запъхтяна

проскубана и в пот обляна.

 

Един съвет от мене знайте

от ”юнаците” не бягайте!

Любов правете не война,

и деца за вечни времена!!!

© Рада Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех, това Ради, как ни заради /зарадва/! Темата поражда размисли за страстите! Аз ще поставя акцент върху противоположната тема - за липсата им. Наскоро ме питаха, каква е разликата между грипа и стария мъж. Отговорът беше, че грипът можел да повтаря, а старият мъж - не! Затова моят съвет е да хапвате редовно по малко мед, за да не ви хване грипът нито веднъж, давайте и на любимия - начесто по малко мед, тогава даже и един път ще ви е достатъчно!
  • Правилно зовеш!
    "Без обич светът е пустиня,
    а с нея - рай за двамина!"
    Тогава нека да живеем сред оазиси, а не сред пясък, освен ако не е вечер край морето!

    Но дружеска забележка - намали границата до 14 години, че като отчитаме акселерацията!!!
  • тва е много яко
  • хахахахахаха,браво бе Нуше,смях се от сърце
    А тази баба Нуша,качена върху тази круша
    аз отдавна я познавам,сърце и душа за нея давам
  • Привет!
    И мен ме развесели! Страшна си! Поздравче и много усмивки!
  • Чак да и завидиш на баба Нуша Браво скъпичка!!! Смях се много
  • Благодаря на всички! Радвам се, че ще бъда тук с всички вас! /когато имам време/
  • Брей тази твоя баба Нуша!!! Ама и дядо Петър е юнак!!!
    Браво на него!!! И на теб казвам отлично за пресъздаването на тази история!!! Поздрави и добре дошла, Ради!!!
  • Ееееее
    Поздрави!!!
  • И шо пък...ши бяга сиа...тая пък.....ут негу кат улава!
    Чико лошу и прай, море де круша, де дрян.....
    Стегнала мий сай душичката, шса сбърка,
    за ей тез пусти ора, оти са упрайха?
    Той тоа ортак и той....глей на стоте утиа кат батю си,
    па се ни успира уа, ашколсун ти каам начи...
    рзииш......
  • Усмихнат поздрав и от мен!
  • Ама че той бил звяр игрив голям
    ти направо ми обърка представите.
    Няма до сто годишни да припарям
    да не ме болят след това ставите.

    Разсмя ме твоята фантазия!

    Поздрав и усмивка,
Предложения
: ??:??