В наше село днес откриха
нов салон за красота.
В него цял ден се редиха
бабите от сутринта.
Казали им, че щом минат
малко да са нагласят,
няма дядовци да влизат
в кръчмата да са красят.
Баба Върба, тя сии млада,
първа каза: - Маникюр!
Чух аз днес от мойта Рада,
чи било кат конфитюр.
Мажат ноктити ти с нещо,
инак дет ни са яде...
Кичка я погледна вещо,
рече някак да я спре.
-Не ма, Върбо! Чакай, спри са!
Ей, сига щи обясня,
служи ти да са почешиш,
дет ни стигаш по... гърба.
Върба хич ни притисни са,
ами седна на часа
и на стола настани са
все идно сии у дома.
Сложиха и чужди нокти,
камъчита, лак чирвен,
хубаво са тя наконти,
кат ханъма у харем.
Сетне за фризура седна
при фризьора Франсоа,
той накъдри и пирчема,
кат най-личната мома.
Тъй прибра са Върба в къщи
със навирена глава,
гледа стареца съ мръщи
и съ чеши по врата.
- Мойта ли и тая буля!?
Чакай да я проверя!
Тъз в главата кат маруля,
знам аз как шъ разбира.
Сетне дръпна той пердето.
Не разбрах ква стана тя,
но е ясно, че кръчмето,
празно бе до сутринта.
© Анна Станоева Всички права запазени
а някаква обикновенна заиграфка,
с героите във тихия им делник,
правещи любов, наместо зелник