Тя не е онази старица,
от която се плашат децата.
Като млада, бе хубавица,
даже най-красива в махалата.
Но годините сложили белег
на лицето на тая жена.
Вече всички от нея треперят
и не виждат, че тя е добра.
Има внучки които обича,
но са в някаква чужда страна.
Тя сама си измислила притча
за летящата бърза метла.
С нея искала да политне,
да прегърне дечицата там.
С любовта може всеки да свикне,
но без нея какво е, не знам.
Всички баби говорят на внуците:
"Колко сладък си, ще те изям..."
Но това реално не случва се.
Няма баба със злобичка грам.
© Валентин Йорданов Всички права запазени