Баба Злата
Шаро погна котката.
Скачат под асмата.
Разровиха и цветята.
Съзря ги баба Злата.
Грабна метлата,
ред да въдворява горката.
След котака се втурна,
ала бързо крака вирна.
Счупи си ръката
и лежи на земята.
Писна като сирена
и раздра небесата.
Набързо се събра
махалата!
© Мина Конарова Всички права запазени