Бабо мила, празник имаш,
днес не трябва да ме спираш.
Искам аз да поговоря
признай: не искам с теб да споря,
че първа ти си ме повила,
когато аз съм се родила.
Ти биберона си ми дала
когато вечер съм ревяла.
Люлката си ми люляла,
с мойта болка си боляла,
на мама била си отмяна,
много често нощна смяна.
На мен приятелка си била,
с мен уроци си учила,
белите мои си простила,
мойте тайни ти си крила.
Цвете днес на твоя празник
от сърце ще ти даря,
на колене пред теб заставам
от душа благодаря.
© Глория Стойчева Всички права запазени
Хареса ми много.