goblenka (Маргарита Ангелова)
446 8752
2.07.2017 г., 11:19 ч.

Бабини поуки 

  Поезия » Бели стихове
1250 2 8

Живял един човек в далечно село,

макар и сам, не бил самотен.

Прехрана и одежди добивал той умело.

На прага му поспрял пес сиротен.

Проскубан, гладен и уплашен.

Подал му хлебец и водица...

На сутринта поели към гората.

Зима иде! Трябва да сбере дървата!

Трябва и сеното да надипли,

и зърното в хамбара да насипе...

Ден след ден със него песът ходел.

По пътеки и в дъбрави бродел.

Една сутрин човекът не станал.

Песът чакал, чакал и пътя хванал.

След два дни човекът се освестил.

Не помнел колко време и къде е бил.

До него имало погача и студена вода.

На стола стояла старица една.

Не бързай да ставаш! – рекла му мило.

Твоето куче те е спасило.

Дойде ми на прага и жално зави.

После през горски пътеки ме води.

Билки донесох! Погача, водица...

Сега си добре. Посъбери си душица!

Че имаш път за теб и за него!

Че чака доброто, да го намериш!

Да го завържеш, в душа да го скриеш

И после в поле и гора да го хвърлиш.

Не ще се изгуби! Корен ще пусне!

Семето му донесло е твоето куче!

Таз приказка разказа баба ми, когато

бях и на гости в едно горещо лято.

Беше прегърнала едно бездомно куче.

Галеше го и поучаваше палавото внуче.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

"Приказка за Доброто" »

7 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??