На пианото свирех от малък
и не толкова за насъщния залък,
а към славата се стремях.
След много труд най-после успях.
Признаха ме за най-добрия.
Радвах се,не мога да скрия,
но един ден дочух,
/не беше само слух/,
че в някакво малко градче
живеел мъж,не момче,
който свирел прекрасно,
виртуозно,красиво и властно
и казвал се май Ручей.
Пристигнах без никой да знае,
да не би намерението ми да узнае.
Влязох в голямата катедрала
прилична на зала
и красиви звуци чух
на ручей и малък капчук.
Но постепенно настана промяна,
издигнаха се звуци до тавана.
Какъв ти ручей,това е океан
разбушувал се от този титан.
На момента разбрах,
че ще стана за смях,
ако опитам с него да се меря.
Такъв майстор никъде не мога да намеря.
Дълбоко в сърцето си признах-
това е великан могъщ- Бах.
+ Бах на немски значи поток,ручей.
Стихотворението е написано по истински случай,когато известен виртуоз се отказва от състезание с Бах,след като го чува как свири
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени