Лесът зове ни с покой и със ласка --
пролет, в зелено и цвят той покрит е,
есен, облечен във пъстра окраска.
Думите дръзки дано ми простите,
букове древни, но считам честит е,
който сред вас замечтан се залута.
Път ще намери вървейки в следите
на грациозна и плаха кошута.
Крият мъжете под своята маска
мисли коварни дълбоко в душите.
Лесът безсилен лицата им драска --
легнал през пътя глиганът убит е. ...