БАЛАНС
Събуден, градът облича дрипав сив костюм,
а нощта съблича мократа си нощница.
И облачна армада реди небесният Колумб.
Пълзи денят със огладняла кошница.
Измръзналата пролет рови във боклуци.
Там я чака късен и оръфан шанс.
Дъждът набива в такт ръждивите улуци.
Колелото на живота скърца без баланс.
© Мимо Николов Всички права запазени